* * *

След този първи контакт човечеството шупна. Сайтовете за мистика и загадки бяха щастливи, че най-после има с какво да заменят всекидневното писане за Девата от Фатима, гроба на Бастет в Странджа, мистериозната смърт на Худини и други подобни, поднасяни като почти неизвестни истории. Всеки софтуер, превеждащ от и на български, светкавично се предлагаше срещу солидно заплащане, чатовете с изкуствени интелекти общуваха на този език с предварително записване и предплата. Стотици български англофони, франкофони и прочее усилено преговаряха за повече пари и безплатни къщи по света. Това наложи нулева година за изучаването на чужди езици в България. Оттатък Атлантика се възбунтуваха, настояваха телевизионните сесии да стават в светлото за тях време. Не знаеха към кого да се обърнат и едно денонощие търсеха адреса на г-н Августин Домашефски от Република България, макар да знаеха, че на временния си адрес над Земята едва ли е регистриран. За часове телевизиите се подготвиха технически. Правителствата по света умно и родолюбиво мълчаха, световните организации – още повече. В кръчмата, където Августин се отбиваше (нерядко), поставиха портрета му между новите и старите календари на ЦСКА и Левски.

* * *

За света времето до следващата среща премина напрегнато, за Августин – тегаво. Не бяха го свързвали с близките му близо месец. Слава Богу, те вече видяха, че е жив, а дали можеха чак толкова да се гордеят? Той вече изпитваше комплексите на прохождащата телевизионна звезда, които много скоро се превръщаха в непоклатима убеденост в собственото висше съвършенство. Извънземните му бяха предоставили филми, музика и книги и почти не се срещаха с него. Смятаха, че колкото по-малко е повлиян от тях, толкова ще бъде по ефективен посредник. Самият Решаващ и разрешаващ измисли това, защото не обичаше да се занимава с никого. В стаята влезе, по-скоро се появи от нищото, Разузнавачът. Беснееше, че първият контакт не открива перспектива за широко поле на неговата дейност. Не че толкова обожаваше занаята си, колкото боготвореше своята кариера. Разузнавачът клекна на колене, условно казано, и доби сивкав цвят. Августин не можеше да знае, че това е „бетонно сиво“ по международната класификация, още по-малко – какво означава това. А Абсолютен в такъв цвята означаваше лукавство.

Моментно сивият застърга с нещо като глас, а машината за превод се вживя в бархетен регистър.

– Познаваш ме, аз съм Разузнавачът. Е, Густи, как е? – знаеше, че така му викат близки и приятели.

– Бива – землянинът остана изчерпателно лаконичен. От срещи с началници знаеше, че такъв мек старт означава тежък финал.

– Вчера се представи добре. Дълго изучавахме вашия свят, но до сега не знаехме, че сте толкова сдържани.

Августин също изучаваше чуждоземците и на момента установи, че престрелката в африканското студио и появата на точно тази коментаторка те приемат за сдържаност. А може би сивият целеше друго?..

– Хората на земята не се втурват току така. Ние играем слабо първо и силно второ полувреме.

Излезе леко агресивно, пък се сети и за мездренския футболен отбор, за който това правило доста често не важеше.

– Ще ми разкажеш ли по-подробно за хората на твоята планета?

– По дяволите, Разузнавач! Та вие сте разучили всичко за нас, какво искаш още. Знаете и кътните ни зъби.

– Да, до минути мога да получа зъболекарския картон на всеки от земята.

– Тогава какво искаш още?

– Искам да разбера за душите на хората.

В удивление земният щеше да падне от кръглата чисто бяла седалка. Вкъщи жена му казваше открито: „Душичката ти ще извадя…“. Замисли се, че тя го прави, защото в душата му има нещо безмерно ценно. Не беше се сетил. Сега извънземният го насочи към това.