– Драги зрители!

Началото го окуражи.

– Аз съм Августин Домашевски от България. Мездра. Винаги съм обичал научната фантастика и разказите за извънземни. Ето, че мечтата ми да се срещна с тях се сбъдна.

Не очакваше това от себе си. Проговори – и то без големи глупости, може би. Знаеше, че сред близки и познати е приказлив и майтапчия, но пред началници или много народ хич не го бива. Мразеше изненадите и гласът му се спъваше пред тях, но тук май вече нямаше изненада. Три седмици домакините му разясняваха какво ли не, съчетано с вдъхване на доброта.

– Сбъдна се. Извънземните са от цивилизацията Върховните… – на скрития екран с огромни букви изписаха „Абсолютните“. – Абсолютните, извинявайте. Те живеят на триста осемдесет и пет хиляди светлинни години от нас. Искат да се опознаем. Аз ще ги свързвам със земните хора, но те засега не искат да се показват. Ще разказват за своите планети. Има ли въпроси?

Всеки професор по журналистика би оценил високо това въведение, най-вече с неговата краткост и с бързото влизане в темата. Проблемът идваше от това, че човечеството нямаше готовност с въпроси. Само две телевизии, включени в линията, чакаха готови за обратна връзка, другите не бяха планирали създаването на елементарните технически възможности да я приложат. Едната от двете се оказа българска, защото „наше куче лошо няма“, а другата – от Сомалия, тъй като двама-трима местни лекари и инженери бяха завършили в България и поназнайваха езика. Първи се включиха сомалийците. От студиото им журналист попита какво мислят извънземните за воюващите сили в Сомалия, Августин помоли чуждоземните да отговорят и те го сториха, като казаха нещо в смисъл, че въобще не мислят за това. Не само защото е учил журналистика в България, сомалиецът се оказа телевизионен професионалист. Затова веднага атакува Августин, че той и съдружниците му-абсолютисти също както ООН пренебрегват страната му и пречат на възходящото ѝ развитие. При това го направи убедено, обилно ползвайки лексика, придобита в академична България на Малашевския битак. Добил самочувствие от това, че все още не е припаднал, Августин с пронизващ благ поглед понечи набързо да му спусне бариерата на прелеза. Тук за радост помогна цялостният сомалийски народ, който започна да се стреля с калашници от две противоположни страни на студиото, без да се съобразява с височайшето извънземно присъствие. Августин се зарадва, че макар и спасил се, журналистът беше отмъстен.

– Нашите гости от далечния космос и домакини на студиото продължават да очакват връзка с вас.

Това изречение си го намисли и упражняваше и го държеше като спасително за разни случаи. На екрана пред него засия гримът на много известна телевизионна коментаторка от София. Стана му родно, не че я харесваше, ама все пак – известна е. От чуждоземното студио посредникът гледаше на монитора звездата, която десетина минути разясняваше смисъла и значението на връзката между две цивилизации, особено в контекста на световните войни на земята и евроатлантическата същност на България. Още немного време тя тактично подсказваше коя е мракобесната сила в конфликтите, след което (не че се измори) премина към цивилизационния си въпрос. Той се състоеше от сравнително кратък увод-коментар и същина. Същината съдържаше: „Какво е мнението на Абсолютните за парламентарните противоречия в София?“ Този път отговори машината за превод, която каза: „Да.“. Останалото от мнението машината спести поради софтуерно вето върху кръг от изрази, ползвани от извънземните. Коментаторката от София понечи да продължи остро настъпателно, с присъщия ѝ благ характер, когато Августин щастливо прочете на глас, че днешната връзка между две величествени цивилизации приключи. Но няма съвършено блаженство – предстоеше му среща с приготвената от Абсолютните вечеря.