– Та вие сте овладели безкрайни космически сили, за вас сме мравки, защо трябва да се занимавате с душите на дребни насекоми?

Не обиди човечеството. Знаеше за високата организация на мравките.

– Работата ми е да се занимавам с всичко. Вие сте първата цивилизация, която си мисли, че има душа. При следващата ни среща ще поговорим за това, както и за останалите шестима на борда на станцията… Ще поговорим… Помислѝ…

В този момент Августин би дал всичко, да разбере мъж или жена е разузнавачът. Мигом осъзна колко е безсмислено. Една висша цивилизация без съмнение е изтрила окончателно разликата. Цивилизованата му евроатлантическа родина вече тръгва по този път.

* * *

До телевизионната емисия никой друг не ме потърси. Пет минути преди началото по говорител някакъв ме подсетиха да се отбия в тоалетната, а минута преди 20.00 по Гринуич, че трябва да седна срещу невидимата камера и скритите екрани. Единият от тях е разделен на стотици сектори, на които се виждат телевизионни студия и разбирам, че са по целия свят. Не ми е ясно само защо си приличат като клонинги. Приятелят ми Драгой спореше, че клонингите не си приличат, но аз твърдях, че са досущ еднакви. Преди да си тръгнем от ресторантчето до Искъра вече не помнехме мненията си, но това как изглеждахме потвърждаваше казаното от мен. На другия екран пише: „ТОВА НЕ ГО ЧЕТИ!!! Августине, говори по-бавно и да ти се разбират думите!“. Тази тактична забележка ме окуражава да не подскоча, когато отново се виждам на земните екрани. (След часове научавам, че във връзката са участвали 1134 телевизии по планетата.)

– Здравейте отново. Здравейте. Продължаваме връзката за разговор между жителите на Земята и любезните гости от далечни планети.

Това бях запомнил от някакво предаване. Сещам се също, че всички знаем Юксел, ама той всяка вечер си казва името, и допълвам:

– Аз съм Августин Домашефски. От Мездра.

Второто ми се изплъзна през езика. Впрочем, до края на тази за мен дълга и болна история така и не научихме къде на картата на космоса се намират техните планети. Сигурно знаят, че все някога ще дойде до нас записът с техния „Дельо хайдутин“.

– Днес цивилизация Абсолютните ще ни покаже своя свят, а после ще може да питате.

Последвалите снимки и филми съм ги гледал, та ползвам времето да преценя как стоя на световния екран. Доволен съм, то не било толкова трудно. Даже си сресвам косата и си оправям яката на ризата. Чуждоземците показват планетите и земите си. Природата им е като във фантастичен филм, само че още по-извратена. Цветовете им са безобразни, а има цели континенти в черно-бяло. Говорителски глас разказва мъгляво и неясно на земните приятели за техниката, която била на сто хиляди години преди нас. Показват машини и механизми също както на военните паради в Москва – огромни цилиндри върху огромни камиони. Несъмнено в гигантските запечатани бидони е скрита огромна мощ. Показват и себе си – на различните места, на които живеят: под, на и над земята; в междузвездния вакуум, край горящи слънца и червееви дупки. За последното не съм сигурен, но е дупка. Виждал съм такива в списание „Знание-сила“. В цивилизацията им няма животни, всички отдавна са очовечени (по земните ни определения). Чувам, че машината точно така го превежда. Омръзна ми да ги гледам, Абсолютните имат хиляди вида тела. Моите домакини тук се оказват от най-красивите. Дават ми знак, че филмите свършват и съм аз.

– Извънземните очакват от вас мнения и въпроси, те благодарят – взирам се в написаното на скрития екран – на всички, които гледаха тези картини от цивилизация Абсолютните.