С времето най-елитните български социолози просторно щяха да разясняват „Какво се случи?“, но засега се изясни само следното. Над половината от човечеството не можа да види на живо началото на тази епохална връзка, защото спеше, тръгваше за работа или просто не седеше пред телевизорите. Но явно Абсолютните също са телевизионна цивилизация и, следвайки Инструкциите, бяха приели именно тази концепция за общуване. Всички, които дремеха пред екраните си, казаха на своите езици: „Айде стига, бе!“, тоест – това е номер на телевизионни хакери или решение на тъповат рекламист. Когато разбраха, че е повсеместно из планетата, го промениха на „Айдее…“, което носеше нюанси според културните особености. До едно кметствата по света заявиха, че нямат нищо общо с инцидента, нито една полицейска служба не можеше да отговори на милионите запитвания, учените бяха на месеци и години от хипотезите и техните проверки. За правителствата такова нещо не се беше случвало. Само хиляди опозиционни партии направиха изявления, че „при такова управление в страната, могат да стават само такива безсмислени неща и нищо добро за населението“. Двайсет и четири часа човечеството се правеше, че нищо не е видяло и чуло, чакаше и това чудо да се размине. Само дузина телевизионни програми по света решиха да яхнат късмета, ако всичко е наистина. Те използваха времето, насочиха се към посочените точки в стратосферата и останаха почти стреснати, когато получиха сигнал – същата позната вече снимка, съпроводена от симфония на Малер. В случая тези идея даде не Културният представител, а Комуникационният експерт, чиито машини бяха изчислили, че тази музика е най-подхождаща за качествен телевизионен пренос.

* * *

На станцията усилено се готвеха за първия контакт. Вече бяха разяснили на Августин, че ще свързва двете страни, както е гледал по телевизията. Той разбра, че трябва да задава въпроси насам и натам, какви точно не му стана ясно. Чувстваше се не само гангстерски отвлечен, но и измамен. В разказите и филмите, които обичаше, всичко е очевидно: среща от пети вид: 1, 2, 3, 4, 5…..; 2+3=5; числото 3,14; знаци за миролюбивост и подобни споделяния на интелигентност. Тези карат направо: „Хайде да си говорим“! То с комшията вече трудно се говори, та с някакви дошли кой знае от къде… Нямаше как, друг водеше играта. Иначе Августин умираше от шубе как ще я реди. На прелеза знаеше и последния електрически ключ, и последната лампа, тук – нищо. Бяха му казали, че ще го гледат по цялата земя, което го приключи окончателно. Макар и не-съвсем вярващ вече се питаше: „Защо мен, Господи?“

Отново стана двайсет часà по Гринуич, хората си следяха рекламите, новините, сериалите, аналитичните форми, музикалните клипове и предаванията за възрастни. Само дузина канали включиха сигнала отгоре и пред зрителите избликна образът на Августин. Тези, които разбираха какво говори, бяха малцина в световен мащаб. Останалите гледаха зашеметено студиото в станцията на извънземните и човека насред него. Студиото тънеше в безброй бледи разцветки и нюанси, а стените му неспирно се гънеха на ситно, като развявани от вятъра байраци. С това бе участвал в концепцията Внушаващият доброта, който по своите науки вярваше, че така се постига взаимно доверие и интимност. След време разбра, че тази му професионална информация е грешна, а цветовете и гъненето на стените постигат психологически ефект на концентрация пред скок в ледена вода. Августин гледаше като изгубено на претъпкана пазар дете и по всичко личеше, че аха и ще проговори. В студиото на чуждоземната станция той седеше на специално изчислен за него неудобен и грозен стол. Отсреща вдясно на екран виждаше телевизора в кварталната кръчма и своя образ, както и още десетина картинки от други приемници по света с лика му. Това стимулиращо, но загрижено го подсещаше, че е късно да избяга. Отляво пък светеше скрит за камерата екран, на който пишеше как да почне. Първата дума отново се оказа „тъкмо“. Мъжът знаеше от занаята си, че ако сам не провери и направи всичко, локомотивът ще тресне някоя кола, а нерядко и обратното, тоест – колата-влака. Преглътна на сухо, изкашля се нервно и великото запознанство започна: