Не знам как в момента се оправят на земята, има ли ред за въпросите или както обикновено включва се онзи, който първи е натиснал копчето. Или както на разговор с български политик – репортерите от целия телевизионен списък на А1 питат едновременно. Не случайно много от депутатите са с раздвоение на личността.

Първият е от голяма телевизионна компания, бръснал се е няколко пъти преди включването, скъпият му костюм трепти от лукс, вратовръзката му сякаш крещи за величието на притежателя.

– Това, което гледаме, е чиста измама! Кой си прави реклама за наша сметка? Не знам дали кацането на луната е фалшификация, но за тази манипулация, която сега ни се поднася, някои е хвърлил твърде много пари. Не знаех, че хибридната война може да стигне до това!

Успява да се озапти за половин секунда, за да чуе нещо в дискретната слушалка, и добавя:

– Както винаги ние първи ще разнищим това злотворство и единствени ще разкрием конспирацията.

Виждам, че дори спокойният глас на преводача на български не успява да скрие артистичния устрем на говорещия. Добре поне, че не коментира външния вид на извънземните! Скриват го и се показва друг, после друга и така, и така – всички по същия начин. Водещата на предаването „Подправки в розово“ от някаква кулинарна кабелна телевизия в Япония говори отривисто и по същество. Личи си, че е попаднала в глобална световна роля извън касеролите.

– Много добре разбираме и Япония няма да допусне евтина гавра с достойнството й. Какви са тези точки, откъдето получаваме сигнала? Хищните сателити на Мъск? Руските шпионски спътници? Китайските разработки за разузнаване? Американската програма ХААРП в Аляска?

Добре, че все пак спря. На екрана се появява фотография на чуждоземно цвете, което прилича на изкопана от земята ръждясала лейка. На този фон се чуват последователно два стържещи гласа и превод от машината.

– Аз съм онзи, който на станцията работи като Дипломатически агент. Ще търсим отговор на вашите ценни и добронамерени въпроси.

– Аз съм онзи, който на станцията изпълнява задачите на Изпълняващ и разрешаващ. На вашите въпроси ще получите отговор само след 24 часа.

Свърши се за днес. След време, на заспиване, се сещам какво каза тази вечер пастор от някаква християнска телевизия: „От горе не може никой да говори. От горе говори само Един.“

„От горе…“ „Един…“ „Само…“ „Само…“

* * *

При мен се появява Дипломатическият агент. Тялото му е приело скучно син тон. Разпознавам го по черната лента, която носи на главата си, хайде да го нарека глава. Той се опира на стената.

– Здравей, как спа?

„Гладен.“ – помислих си и отговори:

– Отлично! Хапчетата за еуфория ми действат, макар да не е същото.

На „еуфория“ се запъвам, както обикновено. Бяха ми набутали тази дума, а най-вече скапаните си хапчета. Още в началото им казах, че не толкова хапчетата, колкото алкохолът е част от нашата култура, но те бяха наблюдавали внимателно човечеството и се въздържаха. Дадоха ми безопасни хапчета, които довеждат до подобно състояние, но все пак е имитация. Нямаше го онова сред кълбото от гласове: „Слушайте сега какво ще ви кажа.“

– Помислил съм за това – казва извънземният, – но нека първо поговорим другарски.

Може и превеждащата да е сбъркала думата, но все едно – за пръв път я чувам тук. Бързо се сещам за длъжността му и съобразявам, че в дипломацията това значи: „Слушай внимателно, защото силата е в мен.“ Началникът в ЖП-то обичаше да употребява „като другари“. Мълча.

– Нещата вървят добре, макар че твоите хора са толкова сдържани.

Хайде стига с това „толкова сдържани“! Тези не си ли говорят един с друг? А може би обратното? Иначе „твоите хора“ ми харесва, започнали са да прихващат.