* * *

Влиза едно от съществата. Просва се на пода и започна да издава стържещи звуци. Някъде от стената се измъква превеждащата машина. С привличащ женски глас на нещо като български съобщава смисъла на казаното. Опитвам в главата си да го преведа на нашия език още веднъж и що-годе успявам.

– Здравей, моята длъжност е Вдъхващ доброта.

Мълча и гледам, но става глупаво. Туловището му е в бледолилав цвят. Те са като лазери на концерт! Отговарям:

– Вече знаеш как се казвам.

– Знам всичко за теб.

Не излезе много добро, но поне е искрено.

– Дали преводачът не греши – казвам, – дали не си искал да кажеш главен счетоводител или началник смяна?

Преводачът засветва в заплашително оранжево.

– Не, а именно Вдъхващ добрата: „вдъхвам“ и „доброта“.

– Е па, как става това? – казвам аз, като се сещам за какви ли не спорове в кръчмата. Веднъж дълго се драхме за това кое е по-лесно да се направи – от добрия лош или от лошия добър. Спечели братовчеда с това, че и двете са невъзможни. Той най-много беше пил.

– Всяко нещо – подхвана Вдъхващият, – става по-добро, ако се върши с доброта.

– Ние сума ти религии имаме – отвръщам, – дето само това повтарят: добро и любов, пък земята не е рай. Все още – добавям за авторитет на нашата цивилизация. – Но няма значение, защо си при мен?

Бледолилавият леко преминава в нещо червеникаво.

– Необходим си ни, а ще бъдеш нужен и на своята планета, но за тази задача трябва да имаш доброта, за да си истински посредник. А ти още не си такъв – проскриптява червеникавият и машината чаровно пренася до мен благите му мисли.

– Много съм си такъв. А в това за посредника сигурен ли си?

– Тук съм да поясня кротко, че ти печелиш великата чест да водиш разговора между цивилизацията на Абсолютните и земните жители.

Това за Абсолютните го оставям за по-нататък и мисля за „ти печелиш“. Сещам се колко старци в града научиха по телефоните, че в лотария „печелят“ суперсмарт телевизори и понеже не знаеха какво значи това, притесняваха се дали екраните ще могат да минат през вратата или прозореца. След като даваха или превеждаха някому 200–300 лева за съдействие при получаването, разбираха, че притеснението им е било излишно, но откраднатите пари не са им били в повече. Та и аз печеля велика чест, ама…

– За новата ти задача трябва да успокоиш гнева си – продължава легналият.

– Знаеш ти какво е гняв! – този път гневно избухнах. – Теб да те задигнат бандитски от работното място няма ли да побеснееш. Ти отговарял ли си за прелез!?

Казва, че не е и че работното му място въобще не е в Сферата тук, но при някаква реорганизация… И разсъдливо продължава:

– Задачата ми е да предпазвам контактьорите от нервни движения.

– По-добре ми поясни какъв контактьор съм аз и шибан посредник. Не си ли научил, че на земята нервни движения се предпазват с нервни движения, а не като теб – с проповеди.

Чуждоземецът веднага приема идеята и като се надига – нещо като седнал – приема цвета на гнила мушмула и започва да бълва такива думи, изрази и цели изречения, че превеждащата машина видимо се превключва към специален словесен масив за по-рядко ползване, с наложени ограничения, при нужда.

От уважение към прилагането на посочената земна практика или към изключителните му езикови познания, аз се притаявам, свивам нервните си движения и това ми личи.

Той е доволен. Пък може да е тя? Чак сега се усещам…

* * *

В осем часа вечерта по Гринуич абсолютно всички телевизионни програми на земята бяха прекъснати едновременно. Появи се снимка от една чужда планета. На екрана безлично стоеше хибрид между картина на Миро и на Шишкин – гора от метални кристали и стичащи се по тях обилни слюнки. По-късно специалистите оприличаха това на класическа реклама по български телевизии. Липсваше само звук от отделяне на газове или подробен разказ за други интимности. С този старт започна сценарият на Културния представител. Той избра за начало обръщението към земляните да бъде на английски език. Още на другия ден по този повод войнствено се активираха стотици движения срещу безочливото решение на извънземните и в защита на редките земни езици. Най-активни срещу тази въпиеща несправедливост бяха десетимата възрастни от южноафриканския Национален парк "Гемсбок" в Калахари, единствените които говорят койсанския език, характерен със своите цъкащи съгласни звуци. Първата дума на този исторически във вселенски план контакт се оказа „тъкмо“. Сериозен, школуван сякаш в американско радио глас, заговори: „Тъкмо сега виждате снимка от най-голямата планета с цивилизацията на Абсолютните.“ Текста написа Културният представител и много се гордееше с него. Превеждащата машина, с таланта си, също даваше своя принос. „Това е мястото, откъдето идваме ние, вашите гости. Тук сме с най-приятелско и обичливо желание да се запознаем и да се уважаваме един към друг.“ В потвърждение гласът съобщи, че гостите са прекъснали повсеместно телевизионното гледане на земните жители, за да съобщят какво трябва да стане. Всяка телевизия може да приема сигнал от стотиците точки, чиито координати са: ….. След час изреждане щастливото човечество научи, че срещите ще започнат утре по същото време и че гигантският контакт на двете цивилизации ще се осъществи с посредничеството на българския гражданин Августин Домашефски на български език. Кристалите с течащата слуз изчезнаха от екрана и програмите на телевизиите се възстановиха.