От студиото започна бляскаво шоу, което през следващия половин час човечеството оцени ако не високо, то с неизбежен реализъм, който доведе до индивидуални и колективни инфаркти. Поклонникът на земните алегорични изрази Решаващият и разрешаващ участва в изграждането на тактиката за убеждаване с идеята „да хванеш бика за рогата“. Затова „на живо“ се появи картина от Зона 51 в Южна Невада. Застанала в средата на плаца невидима камера показваше как от хангар се показва бруталната муцуна на самолет, докаран сякаш от научна фантастика на Дисни. Машината бавно рулираше и явно се готвеше за полет. На момента десетки генерали, полковници и прочее надолу чинове в несвяст осъзнаха, че ще полетят и пагоните им, заедно с любимите им висши заплати.

Извънземните ги пожалиха и след картината с прототипа на свръхсекретния, свръхзвуков, неуловим с радар и непобедим, на екрана се появи успокояващият със своята мекота и самота кабинет на руския президент. Той разговаряше с любимия си говорител на Кремъл на чаша водка. (Чашата стоеше пред говорителя.) С трудно преводима разузнаваческа лексика и шлифован уличен сленг те обсъждаха някаква операция след 55 години, чието начало трябваше да положат сега. Секунди по-късно Президентът каза „Да“, което изуми събеседника му, очакващ в момента тъкмо обратното. Но върховният лидер, приел въпрос чрез приемника в ухото си, беше издал нареждане. За секунди изгасна осветлението в кабинета, в целия Кремъл и цяла Москва. Тук и в няколко области около Московската спряха тока и всичко потъна в мистична тъма.

Незнайната и невидима камера се пренесе в Истанбул, на Олимпийския стадион Ататюрк, където пред 80 000 души се играеше международен мач за европейска купа. Обективът обхождаше пейките и терена, съдията се мотаеше с ВАР-а, а публиката, повечето от тях с телефон в ръка, замръзна пред невидимия Голям брат.

Абсолютните приеха тези доказателства за достатъчни и прекратиха сеанса по убеждаване. Водещият и междузвезден контактьор Домашефски покани Земята за мнения, въпроси и послания. Земята мълчеше. Нито едно студио не се отвори на екрана, нито един забележителен световен коментатор не се показа и Августин с трудно скривана радост закри предаването. Следващият телевизионен сеанс определиха за след три дни.

Само дето още половин час над земния безкрай звучеше Петата симфония, за което после наказаха Целокупния технически отговорник, а една машина-робот бракуваха, като просто я изхвърлиха към земята.

* * *

Планетата закипя. Вече нямаше накъде. Човечеството видя дебелия край (един от любимите изрази на Решаващия и разрешаващ). Този път Организацията на обединените нации реши да реагира първа, за да покаже гордо, че съществува. Всяка от петнайсетте членки на Съвета за сигурност внесе по една резолюция, като всяка от тях отхвърлиха с по 14 гласа.

След като провериха, че записите на Абсолютската демонстрация са налице, военнослужещите по света силно се възбудиха. Международните военни организации стегнаха редиците си, като започнаха с проверка кои са техните членове и дали всеки от тях няма противоречащи с устава други договори. Актуализираха десетки двустранни военни сътрудничества. Подредиха фактологията и документацията. В много страни в пехотните части въведоха пълна бойна готовност. Ловко и пъргаво генералите атакуваха своите правителства и постигнаха безпрецедентни успехи: Първо – значително бяха увеличени заплатите на висшия и средния команден състав и второ – бяха гласувани внушителни увеличения на отбранителните бюджети, с оглед за след пет години. Един военен пилот самоволно излетя, дълго търси извънземната станция, не я намери, върна се и се приземи благополучно.