Започна се. Според Инструкция 2658/13–19 при първа среща трябваше да обяснят къде им е планетата (без координати), какво е тяхната многомилионна история (измерена в земни години), какви технологии владеят (съвсем общо и мъгляво, без подробности) и информация по още 48 пункта. Пропускането на каквото и да е от Инструкцията се приемаше за престъпление към собствената цивилизация и се наказваше безкомпромисно. Комуникационният експерт се зае с тази задача с чувството на неизбежна самообреченост. Той се отличаваше с неловък начин на общуване, всъщност поради липса на кадри, преди да дойдат около Земята го бяха преквалифицирали на тази длъжност от професионалната му битност на Проследяващ магнитните полета на планетите. Започна с: „Ето какво…“ От първата му фраза Разузнавачът и Дипломатическият агент го наблюдаваха внимателно, без бдителност за думите му. Длъжностните им характеристики изискваха при такъв случай да се интересуват само от него. Още на родните им планети бяха подали поредица от рапорти с молба да се разясни какво означаваше това „само от него“, но отговори не получиха. Разузнавачът що-годе се досещаше, но Дипломатическият агент тънеше в безразлично неведение. Часовете започнаха да се нижат…

* * *

Да, минах през бял тунел. Но едва ли съм в ада, макар че прилича и на това. Седмината срещу мен гледат в разни екрани, и четат някакви знаци, които отдалече ми приличат по-скоро на следи върху правоъгълника на повреден телевизор. Личи, че написаното там е по-важно от собствените им мисли. А откъде да знам, че въобще мислят. В лош сън съм попаднал. И то в сън на извратен великан-великаноядец. (Тази идея срещнах в един разказ в „Космос“.) Дано не съм мръднал. Така си мислех преди половин-един час, а сега съм убеден, че не бях откачил, но все едно – ще се случи. Един от тримата бучи вече доста дълго. Преди час някакво безформено метално създание започна да ми превежда първо на английски, после на още няколко перфектно непознати ми езика и накрая – на български. Малко ми звучи като да говори коментатор по телевизията, но независимо от това се разбира, че е български език. Кои са, откъде са, какво са… Всичките ми мечти за НЛО и зелени човечета от канал „Дискавъри“ се изпаряват и въобще ми се отщява контакт. То било дива работа. Първо слушах седнал, после легнах и сега гледам нагоре в нелепо бял таван и се мъча да не чувам нищо. „Планетите ни се движат около тройна звезда… Борби за равноправие… Милион години на развитие и прогрес… Съвършенството на универсалната регламентация и щастието да ѝ се подчиняваш… За нас не съществуват пространство и време… Явно е така, защото поглеждам часовника на ръката си и виждам, че са минали близо три часа. Господи, какво ли става с прелеза!!! Ураганът от думи започва да ми изтрива съзнанието. Изкрещявам: „Казвам се Августин Домашефски!“ Усещам нещо като възбуда сред тях. Дали се зарадваха, че близката среща има отзвук от моя страна? Можеха първо да почнат с името ми. Изключително сериозно обсъждат нещо. Вземат решение. Зарадван съм, че ме канят да обядвам, по-скоро от идеята, отколкото от вкуса на странното ядене, подредено в три ленти: бяло, зелено и червено. Седмината вече бяха оцветени във виолетово бордо по земната система РАЛ, последвало плътното сиво по време на разказа за несравнимата им цивилизация.

* * *

Този цвят означаваше, че извънземните бяха преминали в сънлива нега, вероятно да осмислят колосалната си грешка при размяната на българския професор с българския кантонер Августин Домашефски. Чуждоземците оставиха госта да се бори с обяда си сам и преминаха през стената. Пръв се наложи да действа Разузнавачът. Тези специалисти пътуваха къде ли не по вселената, за да научават всяко нещо, което може да е полезно за цивилизацията им – най-вече технологии, но и още много други… Разузнавачът нареди на машините да издирят кой е Домашевски и що за птица е той. (Разузнавачът, също като началника си, любопитно уважаваше земния фолклор, традиции и уподобявания и понякога се замисляше защо в някои езици се ползва „що за птица е“, а не „що за подземно животно е?“. В неговата цивилизация почти всички живееха под земята. Машините обходиха дистанционно земното кълбо, заобиколиха местния изкуствен интелект и съобщиха, че такова лице живее на планетата Земя (местно наименование), в държава, наречена тук Република България. И дадоха кратка информация: