Изведнъж една от стените на залата промени цвета си, превръщайки се в екран. На него се появи изображение – група хора в подобни термозащитни костюми, но с различни емблеми, които Елиас веднага разпозна. Емблемите на "Хелиос Корп" – безскрупулна мегакорпорация, за която се носеха слухове, че финансира черни проекти и има пръст в много от световните конфликти. Изображението показваше как те пробиват леда с мощни лазери, приближавайки се бързо към местоположението им.

"Те са тук!" извика Джейкъб, виждайки изображението. "Знаели са къде да търсят!"

"Сигналът не беше само аларма," осъзна Елиас с ужас. "Той беше и примамка. Или капан."

Светлинното същество се обърна отново към тях. * Пътят пред вас е двояк. Можете да избягате през мрака,* – то посочи към коридора зад себе си – * където ви очакват още изпитания и забравени истини. Или можете да се изправите срещу своите… сенки. Но знайте, че Сърцето трябва да бъде защитено. На всяка цена. *

Очите му проблеснаха за последен път. *Изборът е ваш. Но времето изтича. *

С тези думи, съществото започна бавно да се разтваря, светлинните му нишки се разсейваха обратно в енергийното поле на залата, оставяйки ги отново сами с пулсиращия кристал, светещия екран, показващ приближаващата заплаха, и черния, приканващ мрак на коридора.

Отвън, далеч над тях, но приближавайки неумолимо, се чуваше новият звук – ревът на машини, пробиващи леда.

Елиас погледна към екипа си, после към двата пътя пред тях. Изборът трябваше да бъде направен. И то бързо.

Глава 5: Скок в Неизвестността

Ревът на пробиващите машини отекваше все по-силно, вибрациите разтърсваха пода под краката им. Изображението на стената показваше лазерите на "Хелиос Корп", които неумолимо разсичаха последните метри лед над тях. Времето им изтичаше с всяка изминала секунда.

"Трябва да решим, Елиас! Сега!" извика Джейкъб, стиснал здраво оръжието си и оглеждайки тавана, сякаш очакваше той да се срути всеки момент. "Можем да се опитаме да блокираме входа, да им устроим засада. Имаме елемента на изненадата!"

"Срещу цяла корпоративна армия, Джейкъб?" контрира Алиса, гласът й трепереше, но очите й бяха приковани към тъмния коридор. "Видяхме какво имат. Те са подготвени. Ние сме четирима. Пазителят каза, че в този коридор има… забравени истини. Може би там е отговорът как да защитим това място."

Майкъл кимна бавно, взирайки се в мрака с необичайно спокойствие. "Пазителят не ни каза да се бием. Той ни даде избор. Пътят на пряката конфронтация може да доведе до унищожение – нашето и на Сърцето. Пътят в мрака е път към знанието. Може би това е истинският начин да го защитим – като разберем силата му и как да я предпазим от такива като Хелиос."

Всички погледи се насочиха към Елиас. Тежестта на решението легна върху раменете му. Да се бие изглеждаше като сигурна смърт, но да избяга се чувстваше като предателство към целта, към паметта на баща му, към самата същност на Криос, която бяха дошли да открият. Думите на Пазителя отекваха в ума му: *"Сърцето трябва да бъде защитено. На всяка цена."* Каква беше цената? Да се бие и да загуби? Или да избяга и да рискува да не намери начин да се върне или да го защити от разстояние?

Той погледна към пулсиращия кристал, към екрана с приближаващата заплаха, и накрая към бездънния мрак на коридора.

"Майкъл е прав," каза Елиас твърдо, гласът му не оставяше място за съмнение.

"Да се бием сега е самоубийство. Ще загубим и Сърцето ще попадне в ръцете им. Нашият шанс е в неизвестното. Трябва да разберем какво са скрили Криос в тези дълбини. Трябва да намерим оръжието или знанието, което ще ни позволи да се борим с тях по нашите условия." Той посочи към коридора. "Влизаме!"