"Това трябва да е… ключът!" каза Алиса, опитвайки се да дешифрира символите, които обграждаха диска. "Те показват как да го активираме!"

Докато Алиса се опитваше да разбере инструкциите, леденият демон нахлу в камерата, издавайки оглушителен рев.

Елиас застана пред Алиса, готов да се бие.

"Майкъл, Джейкъб, помогнете на Алиса! Аз ще го задържа!"

Елиас откри огън, но оръжията му бяха неефективни срещу ледения демон. Куршумите преминаваха през съществото без никакъв ефект.

Джейкъб и Майкъл се опитаха да блокират пътя на демона, но той ги отблъсна с лекота.

В този критичен момент, Алиса извика: "Готово! Трябва да фокусираме енергията върху диска!"

Елиас, осъзнавайки, че това е единственият им шанс, се опита да се съсредоточи. Той си спомни думите на Майкъл за силата на мисълта и се опита да канализира цялата си енергия към диска.

В този момент, Майкъл започна да пее древна мантра, която изпълни камерата със странна, мистична енергия.

Алиса и Джейкъб също се присъединиха към мантрата, създавайки силен поток от енергия.

Кристалният диск засия с небивала сила, а леденият демон се сви от ужас, сякаш беше засегнат от нещо.

Изведнъж, дискът излъчи силен лъч светлина, който удари демона. Съществото изпищя от болка и се разпадна на хиляди ледени кристали, които изчезнаха във въздуха.

Тишината се завърна, но напрежението беше осезаемо.

Елиас, изтощен, погледна към Алиса.

"Какво беше това?"

Алиса изтри потта от челото си.

"Не знам. Но знаем, че не сме сами."

В този момент, зад тях се появи нов път, отворен от светлинния лъч.

"Имаме нов избор" каза Алиса. "Да продължим или да се върнем?"

Глава 3: Сърцето на Леда

Тишината, която последва разпадането на ледения демон, беше оглушителна, нарушавана само от неравномерното дишане на четиримата изследователи и далечното, едва доловимо пулсиране на енергия, което сякаш идваше от новооткрития проход. Ледените кристали, покрили камерата, бавно се топяха, разкривайки отново древните стени. Кристалният диск на пиедестала бе угаснал, сиянието му изчезнало, сякаш се бе изтощил от усилието.

"Всички добре ли сте?" пръв наруши мълчанието Елиас, гласът му все още леко трепереше от адреналина.

Джейкъб кимна, изправяйки се и отърсвайки ледените парченца от костюма си. "Да… мисля. Какво, по дяволите, беше това?"

"Пазител," отвърна Майкъл, взирайки се в тъмния проход. "Един от многото, предполагам. Криос са защитавали своите тайни добре."

Алиса се приближи до стената, където бе стоял дискът, прокарвайки пръсти по охладените символи. "Тези текстове… те не са просто история или наука. Те са инструкции. Заклинания. Схеми за управление на енергия, която не разбираме." Тя вдигна поглед към Елиас. "Ти беше прав. Това е нещо повече от руини. Това е… живо."

Погледите им се насочиха към новия път – отвор, който не беше просто тунел в леда, а вход към нещо изградено. Ръбовете му бяха гладки, сякаш изрязани с лазер, а отвътре струеше слаба, топла светлина, контрастираща рязко със студа наоколо.

"Да се върнем?" попита Джейкъб с нотка на надежда. "Можем да докладваме. Да поискаме подкрепления, по-добро оборудване."

"И да дадем шанс на онези, които ни следят, да стигнат първи?" контрира Елиас. Той посочи към прохода. "Баща ми е вярвал, че тук има нещо жизненоважно. Нещо, което може да промени всичко. След като видях това," той кимна към мястото, където демонът се бе разпаднал, "съм по-убеден от всякога. Трябва да продължим."

Майкъл кимна бавно. "Енергията отвъд тази врата е… различна. По-концентрирана. По-древна. По-опасна, може би, но и по-значима. Тук е ядрото."