Алиса също се съгласи, любопитството надделя над страха. "Не можем да спрем сега. Трябва да разберем."

С обновена решителност, макар и примесена с предпазливост, те преминаха през портала.

Озоваха се в огромна зала, чиито размери трудно можеха да бъдат обхванати с поглед. Стените не бяха от лед, а от непознат, млечнобял материал, който сякаш излъчваше собствена светлина. Въздухът беше учудващо топъл и свеж, сякаш филтриран. Нямаше стълбове, поддържащи високия таван – архитектурата противоречеше на познатите закони на физиката. Цялото пространство беше изпълнено с тихо, резониращо бръмчене – звукът на спяща сила.

В центъра на залата се издигаше колосална структура. Приличаше на гигантски, многостенен кристал, висок десетки метри, вграден в пода и тавана. Той пулсираше бавно със синя и златна светлина, а бръмченето идваше от него. По повърхността му преминаваха сложни енергийни потоци, видими като светлинни нишки.

"Невероятно…" прошепна Елиас, забравил за миг опасността. "Това трябва да е… източникът на енергия."

"Сърцето на Леда," каза Майкъл с благоговение. "Концентраторът, който Криос са използвали, за да черпят… от всичко. От леда, от земните ядра, може би дори от космоса."

Алиса вече беше до една от стените, покрита с панели, изпъстрени с още по-сложни символи от тези в тунела. "Това е контролна зала! Тези символи… описват потока на енергия, състоянието на… на цялата планета! Има карти… звездни карти!"

Джейкъб оглеждаше структурата с практичния поглед на механик. "Каквото и да е това, то работи. Или поне е в режим на готовност. Погледнете тези кабели," той посочи към дебели снопове, излизащи от основата на кристала и изчезващи в пода. "Те водят някъде."

Докато Алиса се опитваше да разчете контролните панели, а Майкъл медитираше, опитвайки се да "почувства" кристалната структура, Елиас обикаляше около гигантското "Сърце". Той забеляза нещо в основата му – малка вдлъбнатина, идеално оформена да побере…

"Дискът!" възкликна той. "Мястото, където стоеше артефактът, който използвахме срещу демона! Той е бил ключ!"

В този момент един от панелите пред Алиса светна ярко в червено. Тя отскочи назад.

"Какво става?" попита Джейкъб, вдигайки отново оръжието си инстинктивно.

"Не знам! Активирах нещо… или по-скоро, системата регистрира нашето присъствие! Показва… предупреждение за неразрешен достъп!"

Бръмченето в залата се усили, преминавайки в нисък, заплашителен вой. Светлината от централния кристал започна да пулсира по-бързо, а по стените заиграха сенки.

"Мисля, че събудихме нещо повече от пазител," каза Майкъл напрегнато.

"Събудихме самата система."

В далечния край на залата една от стените започна да се плъзга безшумно, разкривайки нов, още по-тъмен коридор. От него не идваше светлина, а само усещане за огромна, празна студенина и… нещо друго. Нещо, което наблюдаваше.

"Елиас," прошепна Алиса, сочейки към панела. "Това не е просто аларма. Това е… повик. Системата изпраща сигнал. Някой… или нещо… идва."

Глава 4: Очите в мрака

Воят на системата изпълни огромната зала, отеквайки от млечнобелите стени и вибрирайки в костите им. Светлината от „Сърцето на Леда“ пулсираше неравномерно, хвърляйки танцуващи сенки, които придаваха на непознатите символи по панелите зловещ вид. Пред тях зееше новооткритият коридор – черен, безмълвен, сякаш поглъщащ самата светлина и надежда. Усещането, че са наблюдавани, се засили, превръщайки се в почти физически натиск.

"Какво направи, Алиса?" извика Джейкъб, вдигайки плазмения си пистолет и насочвайки го към тъмния отвор. Ръцете му бяха стабилни, но лицето му издаваше напрежение.