Вдъхващият доброта незабележимо сканираше грейналите му зеници и остана доволен. Работата му даваше резултати. Неподправената скромност на неземния подсказваше, че в професията си е ас или поне звезда.

– Няма ли да поискаш нещо от нас, нали сме с една мисия.

– Да, искам да се видя и чуя с близките си.

„Дали не владее телепатия? – помисли си Вдъхващият. – Ще попитам Разузнавача.“

– Точно за това съм дошъл, искаме да правим най-доброто за теб и вече го подготвяме.

„Дали от дете си е така лъжлив? – помисли си земният. – Ще попитам Разузнавача.“

Вдъхващият доброта се представи като смело и умно същество и въпреки явното си импровизиране реши да продължи. Уговориха се срещата да стане последващия ден преди обед.

(След час Решаващият и разрешаващ позволи това, просто защото му беше решително безразлично.)

Побъбриха още малко за празни работи и Вдъхващият доброта изпълзя към другите сектори. Без да има видими основания, Августин си внуши, че онзи му се усмихна.

* * *

Телевизионният водещ спа лошо. Сънува картини от природата, флората и разумната фауна на Абсолютските планети, както и други кошмари. Присъни му се, че е началник на настоящата извънземна работна група и привиква при себе си Решаващия и разрешаващ… После отваря на екрана каталога на тамошните богове и под 1834 номер намира всевишен, който управлява света основно чрез грижа за добрата храна… Лети над яркозелена земна гора и усеща, че това е Странджа… Вижда жена си – и сънят свършва, събужда се в пот.

В десет часа по времето в България Августин се срещна с фамилията си. Стана чрез видеовръзка. Сред многократно „Густи, Густи, тате, дъще“ се разбра, че всички в момента са щастливи. Присъстваха жена му, майка му, доста престаряла жена, дъщерите и мъжът на едната. Жена му сияеше в любимата си рокля и той я погледна приветливо. Все пак, бяха разделени доста време и нейната критична напористост към него му липсваше. При трийсет и една брачни години нещо в нея още го привличаше. След разясненията за изумление, тревога, радост и гордост, тя каза, че всички са добре, само не може да търпи жандармерията около двора на къщата ѝ, която пази от кой знае какво. Репортерите налитали, налитали, пък и те се изморили, защото хукнали по други тридневни чудеса. Но нямало как – ще се пази, защото така казали партньорските служби. А и по при толкова войни по света, това не било излишно. Лошо е, че отъпкали местата на съседите и вдигали много шум в ресторантчето. Иначе, да не се тревожи за службата, били назначили друг, ама това – за всеки случай, а и да се пази прелеза. Търсили го, че взел от някого пари, но ще го чакат. Всички мислят, че работата му с извънземните безумно ще го обогати. Щели да му платят от всички телевизии, в лева и валута, ама не се знае – допълни от себе си жената. Дъщерите бяха облечени спортно, но по модата. Татко им установи гласно, че не приличат на нищо. Хайде, едната била женена, да му мисли мъжът й. А другата можела да не показва всичко. Августин ги обичаше, въпреки че през трийсетте години неговата всеотдайност в грижите и отглеждането им имаше твърде ниски граници. Жена му се бореше. Попита ги как вървят нещата, как е внучката, здрави ли са. Те отговориха, че всичко е наред и много се гордеят с него, но да не мига толкова много, когато говори по телевизията. Със зет си размениха кратки реплики основно за това – има ли пари семейството му. Никой не се учудваше за извънземните, защото отдавна бяха чели. С майка си се погледаха минута, тя каза „Сине…“ и се разплака. После само попита дали му е топло там горе. Всички се усмихнаха един на друг и срещата свърши. Само четири световни телевизии бяха успели да откраднат сигнала и да я предадат на живо, в духа на величието, което носи земната цивилизация със свещеността на семейство – християнско и друго, между мъж и жена и между други. Според новосъздадената Земна стратегическа група по Контакта това трябваше да покаже на чуждоземците нашата сила и благородство.