Научните кръгове завиха, че „въпреки снощната демонстрация, наличието на живот извън земята не може да се потвърди по две основни причини: 1. Досега науката не е установила наличието на живот извън Земята и 2. Случилото се предния ден може да се дефинира само след задълбочени емпирични изследвания в световен мащаб с повторяемост на резултатите; прилагане на теоретични методи за изследвания; следване на научните исторически традиции; разработки и публикации по целия свят“.

Световната здравна организация, в благородно съдружие с фармацевтичните компании, обявиха необходимостта от извършването на нов вид имунизация като превенция на космически влияния.

Правителствата от целия свят светкавично заляха верните си медии с информация за необходимост от спокойствие и търпение от страна на населението. Партиите дадоха широка гласност на това, че конкурентните им формации неглижират неповторимата възможност за цивилизационна среща, работейки така срещу народа като цяло и в частност срещу всеки един гражданин.

Медиите бяха най-затруднени. Щат – не щат, традициите да се изяждат една-друга (не че конкурентите са толкова лоши, а поради собственото величие) трябваше временно да бъдат пренебрегнати, по-скоро смекчени. Най-малкото защото се налагаше поне що-годе да се въведе ред в телевизионния разговор с извънземните. При това масово и еднозначно оценяваха качествата на посредника-модератор и съзнаваха, че се налага да работят въпреки неговото присъствие. Определиха централно студио в Лондон, където щеше да става координацията и включването на телевизиите от света. Тук щеше да се съгласува и участието на учени, представители на професионални групи, организации и пр. и пр. Тази идея прегърнаха с нескрита радост всички специални служби по планетата, като любезно предложиха да имат свои представители „за регулиране на нещата“.

* * *

Имам три дни почивка. В ЖП-то рядко се случваше. Тогава хващам жената и правим с колата дълга екскурзия до язовир Върбешница – на 8 километра от Мездра. Аз хвърлям въдицата, тя пие бира. Аз също пия. Хапваме, подремваме и се прибираме. И е зелено, зелено, не като тук. Малката дъщеря е на 28, живее с мъжа си – голямата е на 30 – не ще и да чуе за разходки с нас. Лошото е, че и с други не се разхожда… Майка ѝ не беше такава. Тук, в небесния ми затвор, мога да гледам телевизия и да чета книги – на екран. До студиото има малко също бяло помещение, където е спалнята ми и всичко останало. Понякога се забавлявам като извиквам някоя машина. По три пъти съм викал машината за чистене, уж че не е добре разтребено. На нея не ѝ пука, защото всички роботи са ги научили да казват „аз нямам емоции“. Също като повечето земни изкуствени интелекти. Ама българският има. Сякаш и без емоции те няма да могат да смачкат хората?… Ще пробвам нещо с машината за превеждане и то ще бъде скоро.

* * *

През стената се появи Разузнавачът. С присъщото му устойчиво отношение към алкохола, Августин си спомни за пълното шишенце от трапезна вода и изпита свежа възбуда. Разузнавачът този път сменяше цвета си на половин минута и земният предположи, че това изразява вълнение. Тъй като гостът по никакъв друг признак не го показваше, той се отказа от предположението си? Няколко секунди чакаше да чуе: „Здравей, приятелю, как си“. Разузнавачът не се оказа толкова предсказуем:

– Здравей, приятелю, как я караш?

– Бива.

– На твоята планета хората се избиват да станат телевизионни звезди, а на теб късметът ти дойде отгоре.

– Вярно че от горе, но не той дойде, а някой насила ме отмъкна.

– Хайде, хайде… Знам, че си бил войник в поделение 25070, в инженерно-свързочни войски. Монтирал си понтони. Не разбра ли там, че „можело, щом се наложело“. Нещата в живота не избираме ние.