Съществува обосновано мнение, че у 80% от хората е налице критично или тревожно „окиселяване” на организма (ацидоза), което отключва редица патологии, характерни за съвремието ни – главоболие, обща слабост и уморяемост, депресивност и тревожност, безсъние, чувсвителни венци и зъби, свръхподатливост към инфекции, болки в мускулите и ставите, крампи, влошено храносмилане, камъни в бъбреците, жлъчката и черния дроб, атеросклероза, хипертония, диабет тип 2 и развитие на онкологични заболявания. Повишената киселинност на организма води до по-лошо снабдяване на клетките с кислород, което създава идеални условия за развитие на тумурните клетки. За това фундаментално откритие, което даде обяснение за епидемичното разпространение на онкологичните заболявания през последните десетилетия, немският биохимик Отто Варбург беше удостоен с Нобелова награда.

В своята еволюция в продължение на милиони години човешкият организъм е развил ензимните си системи и цялостната си организация „разчитайки” основно на алкални храни – плодове, зеленчуци, кореноплоди и съвсем малко на кисели такива – месо и месни продукти, риба и яйца. В онези далечни времена киселинното натоварване на праисторическия човек е съставлявало -78. Картината се влошава преди около 10 000 години, когато човекът започва интензивно да се занимава със земеделие и скотовъдство, в резултат на което на трапезата му се появяват много храни, способстващи за окиселяване на организма – месо, мляко и млечни продукти, животински мазнини и т.н.

Истинските проблеми обаче настъпват през последните десетилетия и те са свързани с радикалното изменение в хранителния режим на съвремения човек. В наши дни той основно разчита на промишлено произведени храни, в които са добавени невероятен брой чужди на естествения метаболизъм добавки (консерванти, антиоксиданти, синтетични подсладители, оцветители, стабилизатори, емулгатори, модификатори на вкуса и т.н. и т.н.). По безспорен начин е установено, че тези храни водят до сериозно окиселяване на организма. В същата посока действа и невероятното разпространение на фаст фууда, на изделията, съдържащи хидрогенирани мазнини, както и на газираните напитки.

Според много специалисти изключително сериозен „принос” за развитието на ацидозата имат и емоциите. Състоянията, в които в наши дни човекът най-често се намира (стрес, безспокойство, страх, гняв, злоба, завист и др.) способстват за сериозно окиселяване на неговия организъм. В резултат киселинното натоварване на съвремения човек достига критичната стойност от +48! Според американския биохимик и микробиолог д-р Робърт Йънг в наши дни не би следвало да се говори за отделни заболявания, а за едно единствено – ацидоза. Посочената висока стойност на показателя NEAP говори еднозначно, че съвременият човек е влязъл в сериозно и безумно противоречие със собствената си природа.

В хода на своята еволюция човешкият организъм е развил ефективни механизми за защита срещу алкалозата (повишената алкалност), но той не разполага с такива, с които да се противопостави на ацидозата. Или поне с такива, които да не увреждат самия него. Стотината години, в които човекът доброволно се е подложил на убийствения натиск на окиселяващите храни и напитки, са невероятно кратък срок за еволюционни промени. Основният приоритет, заложен от Твореца в човешкия организъм, е оцеляването – на всяка цена, с всички средства. Ръководен от този приоритет той „решава” и проблема с ацидозата. В отговор на агресивното нарастване на киселинността човешкият организъм противопоставя единственото ефективно средство, с което разполага – алкалните елементи (калий, натрий, магнезий, калций, желязо), които изтегля от местата на тяхното функциониране – кости, зъби, кожа, ензими, телесни течности и т.н. С това обаче поставя под сериозна угроза редица свои органи и системи. Например намаляването на нивото на калция в организма води до остеопороза, кариеси, влошаване на състоянието на кожата, косите и ноктите, а това на калия и натрия – до смущения във функциите на сърцето и бъбреците. Понижението на количеството на магнезия има почти катастрофални последствия, тъй като този елемент способства за усвояването на калция и други важни минерали (цинк, мед, силиций). Това води до смущения в доставянето на енергия в живите клетки, в биосинтезата на белтъчините и т.н. Счита се, че за нормалното функциониране на човешкия организъм в ежедневното меню алкалните храни трябва да съставляват 60–70% (според някои учени дори 80%), а това на киселите – 30–40%. Тук може би с най-голяма сила важат думите на великия древен лечител Хипократ, превърнали се в неувяхваща сентенция: „Нека храната бъде твоето лекарство, а лекарство – твоята храна”.