Установено е, че захарите увеличават съдържанието в мозъка на важния невротрансмитер серотонин, известен като „хормон на щастието”. Той играе съществена роля в регулирането на телесната температура, настроението, съня, сексуалността, апетита и т.н. Ниските нива на серотонин водят до агресивно поведение, мигрена и нервни разстройства, докато твърде високите – до понижение на концентрацията и отслабване на паметта. Изходно вещество, прекурсор, за синтез на серотонин в организма е аминокиселината L-триптофан, която в значителни количества се съдържа в гъбите, бананите, овеса, фурмите, фъстъците, сусама, млечните продукти и т.н.

Белтъчните вещества са незаменим компонент в мозъчната „диета”, тъй като са изходен материал за синтезата на т.нар. биогенни амини – допамин и адреналин, които играят съществена роля в редица жизненоважни процеси в организма. В частност, известно е, че допаминът играе определяща роля в процеси като мотивация и концентрация, в заболявания като депресия и шизофрения, както и във формирането на психическата зависимост от психотропни вещества като хероин и кокаин. Той също така регулира дейността на сърцето, повишавайки сърдечната честота и сърдечния дебит (количеството изпомпана кръв), както и кръвното налягане. Понижената допаминова активност води до депресия. Допаминът изпълнява и друга особено важна функция в организма – в зависимост от концентрацията му в кръвта той предизвиква дилатация (разширение) или констрикция (свиване) на кръвоносните съдове, захранващи бъбреците, с което управлява количеството на постъпващата за филтриране кръв в тях. В мозъка той се синтезира от аминокиселините тирозин и фенилаланин, които се съдържат в храни като соя, пилешко месо, яйца, риба, бадеми, фъстъци, тиквени семки, сусам, банани, млечни продукти и др. Допаминът е изходно вещество, от което организмът синтезира важните невротрансмитери адреналин и норадреналин. Адреналинът, познат като хормон на стреса, в значителни количества се продуцира при стресови състояния (страх, гняв, опасност, усилено психическо или физическо натоварване и т.н.). Ниските му нива водят до чувство на отпадналост, замаяност и ниско кръвно налягане.

Човешкият мозък е изграден основно (около 60%) от мастна тъкан, ето защо мазнините играят изключително важна роля в неговото изграждане и безотказно функциониране. „Правилните”, полезни на мозъка мазнини, които задължително трябва да постъпват в организма, са полиненаситените, известни още като незаменими, мастни киселини от фамилиите омега-3 и омега-6. В значими количества те се съдържат в лененото, слънчогледовото, сусамовото и царевичното масло, в тиквеното и лененото семе, в орехите, както и в риби като сьомга и тон.

Колекцията от важни за безотказното фунциониране на мозъка вещества неотменно трябва да се допълва от редица витамини (основно тези от група В – В_>1, В_>2, В_>12), от минерали като фосфор (вземащ важно участие в образуването на мозъчните клетки и функционирането на мозъка), цинк и желязо (подобряващи паметта и концентрацията), калций и магнезий (играещи роля в предаването на импулсите между нервните клетки), както и антиоксиданти, които предпазват твърде уязвимите мозъчни клетки от атаките на свободните радикали. Както е известно, особено богати на антиоксиданти са плодовете и зеленчуците, сред които шампиони са червената и синята боровинка, касисът и цитрусовите плодове.

Неотдавна научното списание PsychologyToday публикува интересни резултати, свързани с изследване на влиянието на храните върху умствените способности. Оказва се, че рибата, която се приема едва ли не като най-ценна храна за мозъка, не успява да се пребори дори за място на почетната стълбица и „на косъм” попада в почетната шестица. Храните, които имат най-значим принос за мозъка, са червената и синята боровинка, цвеклото, зелето и спанакът. Друг интересен резултат, до който учените достигнаха е, че преяждането води до временно…затъпяване, т.е. до чувствително влошаване на интелектуалната дейност на мозъка. Редица изследвания доказват, че тъмният шоколад, обратно, повишава интелектуалната способност. Американският учен Франц Месерли установитвърде интересна закономерност – колкото по-голяма е консумацията на шоколад в една страна, толкова повече са нейните…нобелови лауреати. Лидери в тази интересна класация са Швейцария, следвана от Швеция, Дания, Австрия и Норвегия.