Дълго време съвсем незаслужено яйцата бяха отнасяни към вредните храни. Последните изследвания обаче ни карат сериозно да се замислим върху правилността на подобна „присъда”. Всъщност яйчният желтък е основен източник за организма на фосфолипида лецитин, който участва в транспорта на липидите в кръвния ток, както и в извеждането на холестерола от организма, понижавайки неговото съдържание в кръвта. Той е главен доставчик на холин, едно от най-важните вещества за дейността на мозъка. Достоверно е установено, че ако бъдещата майка по време на бременността си се храни с храни, богати на холин (яйца, фъстъци, черен дроб, риба, броколи и т.н.) детето ще бъде с висок интелект, който ще го съпътства през целия му живот. Нещо повече, според д-р Скот Шварцвалдер от университета Дюк в Северна Каролина (САЩ), холинът е своеобразен „архитект” на човешкия мозък в преднаталния (преди раждането) период. В този период консумирането от бременната жена на богати на холин храни води до изграждане в мозъка на детето на зони на „допълнителен мозъчен капацитет”, които се запазват през целия му живот и способстват за чувствително повишаване на неговия интелект.

Друго важно вещество, което стимулира мозъчната дейност е фосфолипидът фосфадитилсерин. Той е един от най-ефективните нутриенти, подобряващи функциите на мозъка – засилва паметта и концентрацията, повишава настроението и понижава стреса. Съдържа се в храни като мозък, скумрия, птичи сърца, риба тон, черен дроб, бъбреци, соя, ориз и др.

Скваленът е вещество, което по уникален начин повишава кислородното съдържание в тъканите и изключително благотворно въздейства върху работата на нервната система и мозъка (подобрява мисловната дейност, паметта и настроението). Особено високо е съдържанието на сквален в маслото на амаранта (до 8%), в студено пресования зехтин (до 0,8%), в маслата от пшеничени зародиши и оризови шлюпки и т.н.

В началото на новия XXI век американски учени предизвикаха истинско цунами в областта на диететиката, въвеждайки ново понятие за оценка на храните с твърде витиеватото наименование – чиста продукция на вътрешна киселина (netendogenousacidproduction – NEAP), което доби гражданственост като „киселинно натоварване на организма”. Основната теза на учените е, че човешкият организъм е съставен главно от…вода и всяка храна, в резултат на превръщанията, на които е подложена в него, в една или друга степен влияе на състоянието на тази среда и в частност на основното равновесие в нея – това между водородните и хидроксидните йони, от които тя е съставена.

За характеризиране на състоянието на това равновесие, което играе ключова роля в невероятен брой процеси, протичащи в живата и неживата природа на нашата планета, в началото на миналия век датският биохимик Сьорен Сьоренсен предлага (апропо – в лабораторията на пивоварната Карлсберг) величината рН (от латински „potentiahydrogeni” – сила на водорода). Според американските учени определени храни водят до изместване на това равновесие към „киселата” посока (под рН 7), а други – към „алкалната” (над рН 7). Чрез компютърен анализ учените съставят таблици със стойностите на показателя NEAP за отделните храни, в които на окиселяващите са присъдени положителни такива, а на алкализиращите – отрицателни.

Какви са последствията от изместването на киселинно-основното равновесие в човешкия организъм? Известно е, че всички водни среди в него (кръв, лимфа, вътрешно– и извънклетъчна течност и др.) имат слабоалкална реакция. В слабоалкална среда „работят” и огромната част от ензимите, които управляват хилядите биохимични процеси, които без прекъсване протичат в човешкото тяло. В частност рН на кръвта се движи в тесните граници от 7,35 до 7,45 рН. Ако водородният показател (рН) надмине 7,6 или спадне под 7,1 душата напира да напусне тялото.