Иванка подошла с прялкой. Медведица посмотрела на пряжу и спросила: «Что это?» «Шерсть», – ответила Иванка. «Откуда вы ее берете?» «Стрижем», – коротко сказала Иванка. «Как ее стрижете?»
Иванка оставила веретено, взяла ножик со стены, схватила кусок шерсти на медведице и… отрезала половину.
«Вот как ее стрижем», – прокричала она, но медведица подскочила, страшно заревела от боли, встала на задние лапы, схватила передними лапами Иванкины волосы и начала ее таскать, так, как Иванка таскала Марийку.
«Ой-ой,» – пищала Иванка.
«Вон! – выталкиваа ее медведица. – Или ты уйдешь из леса, или разорву тебя на куски!»
Иванка выбежала на улицу, но вспомнила про бочонок и обернулась назад.
«Горшочек! – крикнула она. – Дай мне горшочек!»
Медведица сняла с полки горшочек, который был сильно закрыт, и отдала Иванке. Господская дочь схватила его и помчалась к деревне.
Дома ее мать визжала от радости: «Давай, мое умное чадо, посмотрим, что там внутри!»
И как только закрыла двери и занавесила окна, госпожа трясущимися руками открыла крышку бочонка. Но изнутри вырвался целый рой ос и погнал двух злых женщин. Начали их жалить везде: и в руки, и в щеки, и в нос, и в уши. Так их изжалили, что Иванка и ее мать опухли, стали как бочки. Целых три недели не смели показаться перед людьми.
Гатанки за животни
Стойко ходи по поле със сто кола на рамо.
От бял камък се ражда, цял свят събужда. Хем певец, хем борец.
Нищо не е изгубила Тодора, а цял ден рови из двора.
По земята рядко ходи, из облаците все броди.
Лекокрила самовила със опашка като свила.
На безценен камък седи, чудни песни реди.
Зла Мила на шарен кравай се свила.
Денем и нощем все работа има.
Гониш го – търчи, спреш се – стърчи, влиза в дупка – мълчи.
Няма рало, ни мотика, а все оре и копае.
Лежи волът на двора, рогата му в обора.
Защо ли никой не ми казва «Скъпи»? Защо ли никой не ме чувства мил? Защо в реката никой не се къпе? А всеки вика: Бягай идее.
Дългокрака птица на пролет идва.
Розово с копитца.
По материалам сайта http://www.az-deteto.bg/
Отговори
Тя слугуваше в една голяма господарска къща.
Отиде в гората.
Стопанката на къщата – една стара рунтава мецана.
Подреди леглото, премете, накладе огъня, седна и надяна хурката си. Завъртя вретеното. От време на време тя поглеждаше към делвите, но не се реши да ги отвори.
Вместо мед извади шепа жълтици.
Отвори долапите, пъхна се под леглото, разхвърля дрехите, най-сетне зърна делвите, стъпи на едно столче и протегна ръка.
Цели три седмици те не посмяха да се покажат пред хората.
Гатанки: Козата. Крокодил. Прасенце. Щъркелът. Таралежът. Петелът. Кокошката. Орелът. Лястовицата. Славеят. Усойницата. Кучето. Лалугерът. Къртицата. Охлювът. Крокодил. Щъркелът. Прасенце.
Човекът и лъвът – Человек и лев
Един човек сечал дърва в гората. Лъвът дошъл при него и рекъл:
– Ей, човече, хайде да се преборим! Ако те надвия аз – ще те изям, ако пък ти ме надвиеш – ти ме изяж. Човекът рекъл:
– Ако искаш да си мерим силите, лъвчо, няма защо да се борим. Ето тук това дебело дърво – дай да го сечем.
– Добре – съгласил се лъвът. – Аз с корен ще го измъкна!
Човекът взел брадвата и с няколко удара отсякъл дървото. А лъвът забивал зъбите, ноктите, борил се с дървото, изкъртил си зъбите и пак нищо не направил.
– Видя ли, лъвчо, че аз съм по-силен от тебе? – попитал човекът. – Аз отсякох дървото, ти не можа. Искаш ли сега да свирим и да видим кой ще надсвири.
– Най-напред ме научи да свиря! – рекъл лъвът.
– Ще те науча, лъвчо, ама за тебе трябва друга свирка.
– Направи ми, човече, свирка! – рекъл лъвът.
Човекът взел едно доста деб