Едно от тези вещества е мелатонинът. Според професор Габриела Гоби – психиатър в университета МакГил (Канада), животът на човека е невъзможен без мелатонина. Неговото откритие е свързано с името на американския учен-дерматолог професор Аарон Лернер от Йейлския университет (САЩ). През 1953г. той публикува статия, посветена на тайнствена субстанция, предизвикваща изсветляване на кожата на жабите под действието на екстракт от пинеалната жлеза (епифизата) на кравите. След пет години упорит труд – през 1958г., екипът на професор Лернер успя да „залови” и идентифицира загадъчната субстанция, която получи интригуващото наименование мелатонин.

Първата част на това наименование – „мела”, произлиза от названието на пигментните вещества – т.нар. меланини, придаващи кафяв, тъмен или черен цвят при живите организми. Втората част – „тонин”, е свързана с изходното вещество – невротрансмитера серотонин, от което организмът синтезира мелатонина. От своя страна серотонинът, който изпълнява множество важни функции в човешкия организъм (регулира телесната температура, настроението, апетита, сексуалността, кръвосъсирването, агресивността и т.н.) се синтезира от есенциалната (която не може да се продуцира от човешкия организъм) аминокиселина триптофан. Интересът към мелатонина нарастна главоломно в края на миналия век, когато беше изяснена неговата регулаторна роля в човешкия организъм, нови щрихи към която се добавят и в наши дни.

Необичаен ажиотаж в научните среди и в публичното пространство предизвика книгата на Ръсел Райтер и Джо Робинсън „Мелатонинът – чудодейното природно лекарство за вашето тяло” (Melatonin:Your Body's Natural Wonder Drug). Не малка роля за това изигра и добре аранжираната медийна кампания, обслужваща фармацевтичната индустрия, която предвкусваше бъдещи сериозни печалби от тази загадъчна и многообещаваща субстанция. А междувременно учените изясниха, че синтезата на този удивителен хормон се осъществява в епифизата – шишарковидно тяло с размери от няколко милиметра, което е разположено между двете полукълба на главния мозък. До неотдавна епифизата се считаше за рудиментарен (закърнял) орган, подобно на апендикса.

С откритието на мелатонина беше поставено началото на задълбочено изследване на нейните функции в човешкото тяло, в което, както е известно, нищо не е случайно. В резултат епифизата се сдоби с престижното и тайнствено прозвище – трето око. По-късни изследвания показаха, че мелатонинът се синтезира още от ретината, епителните клетки и тези на костния мозък, както и от лимфоцитите. Това, което предизвика въпросния изключителен интерес към мелатонина, е неговата способност да регулира т.нар. циркадни ритми – биоритмите „сън-бодърстване”. Установено беше, че синтезата на мелатонина силно зависи от осветеността, като неговата максимална концентрация в кръвния ток се достига в интервала от 2 до 5 часа през нощта. За синтезата на мелатонин, освен аминокиселината триптофан, е нужно достатъчно количество въглехидрати, както и наличието на витамин В_>6 и минерала калций. За съжаление мелатонинът не се складира в организма и той трябва постоянно да се синтезира в необходимото количество, да се внася с ежедневния рацион или под формата на хранителна добавка.

Лъжичка мед преди сън (още по-добре – в чашка топло мляко) определено ще подпомогне организма да синтезира този тъй важен хормон, който бързо ще ви отведе в приказното царство на Морфей. В посочения по-горе часови интервал концентрацията на мелатонин в кръвния ток е над 30 пъти по-висока, отколкото през деня.