Той е с червен клюн, с дълги крака. Той търси жаби из кални блата. Пролет лято той е тук, есен зима отлита на юг.

Тя на ягодка прилича, на черни точки е тя. По тях ти разбираш, на колко години е сега.

Белопера, дълговрата платноходка във реката.

Мъничко момченце, с бодливичко гръбченце. Бодлива му е дрешката, хайде всички бежката.

Хем живее в гората, хем гората му на главата.

Трънче до трънче наредени на едно пънче.

Сиво, свито, с игли покрито.

Птица съм. Имам жълти очички, като звездички.

Източа ли врата си прав, той става стълб за телеграф. Какъв ти стълб за телеграф! Наричам се…

По материалам сайта http://www.az-deteto.bg/

Той си имал една дъщеря.

Молвата за момичето с хубостта и с дарбите си. Когато тя се засмивала, трендафил цъфвал от устата й, а когато заплачела, от очите й маргарит капел.

Сиромашкото момиче било намерено от един старец.

«Трендафил за око, трендафил за око!»

Тя извадила една малка кутийка, отворила я, дала на стареца окото и взела трендафила.

Царят изслушал приказка за едно момиче. Когато се засмивало, трендафил цъфвал от устата му, а когато заплачело, маргарит капел от очите му.

Царят заповядал жестоко да накажат царицата измамница.

Гатанки: Таралеж. Гъската. Елен. Щъркел. Калинката. Бухал. Жираф.

Марийка беше кръгло сираче. Тя слугуваше в една голяма господарска къща. От зори до мрак се трепеше горката Марийка. На обед господарката й даваше да яде сухи корички, а вечер трохички, сметени от трапезата. А господарската дъщеря Иванка се излягаше на пухени възглавници, лежеше до пладне и нищичко не пипаше.

Марийка реши да се махне от господарската къща и да побегне, където й видят очите. Когато настана нощ, тя взе хурката, къделята, вретеното и тихичко се измъкна от господарския дом. Отиде в гората. Дълго вървя между дърветата. Най-сетне се умори много, седна до дънера на един стар дъб, сложи главата си на мекия мъх и заспа дълбоко.

Събуди се късно. Озърна се наоколо, но не видя никъде жива душа. Само гласове на птички се чуваха в шумака. Дълго вървя Марийка в непознатата мълчалива гора. Най-подир зърна една дървена къщурка, покрита с мъх.

Приближи се до нея, отвори вратата и влезе. Вътре нямаше никой. Леглото разхвърляно, огънят угаснал. На полицата наредени една до друга седем делви със завързани похлупаци. Нали не беше научена да седи със скръстени ръце, Марийка остави хурката си в къта, запретна ръкави и почна да разтребва. Подреди леглото, премете, накладе огъня, седна и надяна хурката си. Завъртя вретеното. От време на време тя поглеждаше към делвите, но не се реши да ги отвори.

По едно време, пристигна стопанката на къщата – една стара рунтава мецана, и почна да ръмжи сърдито: «Що щеш в моя дом?»

Но като видя как всичко е ошътано, мечката се укроти, приседна до Марийка и започна да я разпитва защо е дошла в гората между дивите зверове.

Марийка й разправи теглото си. Мечката въздъхна и поклати глава.

– Ами туй нещо – попита тя – какво е?

И посочи с лапа къделята.

– Коноп – отвърна Марийка.

– Откъде го вземате?

– Сеем го.

– Как го сеете?

Марийка нагреба шепа пепел от огнището, излезе навън и пръсна пепелта.

– Ей как го сеем! – рече тя.

– Сетне? – попита мечката.

– Сетне го скубем, топим го в реката, мъним го, решим го…

– Как го решите? – прекъсна я мечката.

Марийка протегна ръка и почна лекичко с пръсти да чеше мечката по козината.

Мечката зажумя и сладко задряма. Като се пробуди, тя рече на Марийка:

– Ти си много добро момиче. Аз бих те задържала да ми помагаш в къщната работа, но тука е гора, има много лю