Воры убежали, а хитрецы помирились.
Гатанки за съвремени предмети
На стената той стои, и пресмята вместо мен, и ми каза кой сме ден.
Железен му езика, желязна му устата, започне ли да вика, събират се децата.
Зная лъскав параход, има преден заден ход. Той не ходи из морето, а на мама по прането.
Тя на мама е помощница, ползва я дори по нощница. Смуче, дърпа без умора, нужна е на всички хора.
Нищо не изяжда той, а зъбите му нямат брой.
Ти му даваш мръсно, то ти дава чисто.
Във висока сград има чудно гардеробче. Щом натиснеш вътре копче, то понася те с багажкъм последния етаж.
Тя по пътя всичко сбира и в стомаха го побира тя работи вместо нас,
и помага ни за час.
Дървена пръчка с черна глава. Все ходи и никога не спира.
Суха шума – блага дума.
Отговори
Един хитрец напълнил чувал с дъбови шикалки, турил отгоре малко орехи, да ги закрие, и тръгнал да ги продава вместо орехи.
Друг хитрец напълнил чувал с мъх, закрил го с малко вълна отгоре и тръгнал да го продава вместо вълна.
Двамата разбрали, че хубаво са се излъгали.
Оставили умрелия в църквата.
Крадците избягали, а хитреците се помирили.
Гатанки: Календар. Училищен звънец. Ютия. Прахосмукачка. Гребен. Пералнята. Асансьор. Пералнята. Молив. Книга.
Двамата старци и месечината – Старики и луна
– Дядо, дядооо – рекла една вечер бабичката, – къде ще се денем отсега нататък – очите ни слабо виждат, краката ни запряха, ръцете ни отмалняха. Как ще да си изкарваме прехраната, като си нямаме помощница!
– Не знам, – отвърнал старецът и тежко въздъхнал.
– Де да имахме една дъщеричка, друго щеше да е! – оборила глава бабичката.
А в туй време месечинката подслушвала разговора им и голяма жалба изпълнила сърцето и. Сянка засенчила челото и.
– Хайде, старо, да опитаме и този път. Може пък късметът ни да проработи. Иди и заложи в реката вехтия кош, с който ловиш риба. Каквото ни донесе водата – ще си го приберем в къщи и то ще ни бъде чедо.
Дигнал се дядото и отишъл на реката – там, където сребреела водата на големия брод. Заложил коша, полегнал на брега и задрямал. Когато пропели трети петли, той станал, и нагазил във водата да търси коша. Набутал го, издигнал го нагоре и що да види – в коша се намърдало едно пате с шарена перушина, със златна човка и сребърни крачета. Отнесъл го тичешком у дома си и викнал:
– Гледай, бабо, какво се е хванало нощес в нашия кош!
– Ох, на баба патенцето! – зарадвала се старицата и захванала да милва гостенчето по мокрите крила. – То не може нищо да върши, но барем ще ни бъде дружинка. Жива душичка! Нека се навърта покрай мене, защото много ми е додеяла самотията. Кажи нещо, бабиното!
Конец ознакомительного фрагмента.